Нашата Апостолическа църква

Християнските църкви се разделят на две основни групи - Източни и Западни. Източната църква има два главни клона: монофизити (тук влизат Арменската Апостолическа църква, Асирийската църква, Коптската църква, Етиопската църква) и дуофизити (стари и нови патриаршии, Гръцката църква, Ортодоксалната църква със специфичните си подразделения). Западната църква също е разделена на две: Римо-католическа (Латинската църква и Източната обединена църква) и Протестантски общности (включващи Лютеранската, Протопрезвитерианската, Епископатската, Евангелската, Реформаторска църква и още стотици други).

РАЗЛИЧИЯ НА АРМЕНСКАТА АПОСТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА ОТ

ОСТАНАЛИТЕ ЦЪРКВИ

1. Нашата църква отхвърля решението на Халкедонския събор, съгласно което човешката и божествената природа в личността на Христос са различни, т.е. не са една обединена същност.

2. Арменската църква приема само първите три Вселенски събора, докато Гръцката признава седем, а Римокатолическата - 22 .

3. Арменската църква отхвърля чистилищното проповедничество, специфично за Католическата църква. Тя признава само последния съд, с който биват съдени живи и мъртви.

4. В Арменската църква - от свещениците до Католикоса, всички се ръкополагат и освещават. При Гръцката църква има само ръкополагане, а при Католическата освещаването започва едва през средните векове.

5. Арменската църква разрешава на един олтар да се отслужва само по една литургия на ден, докато Католическата разрешава и повече.

6. Арменската църква използва за Светата литургия безквасна просфора и чисто вино. Докато Католическата разрежда виното с вода, а Гръцката използва просфора с мая и разрежда виното с топла и студена вода.

7. Арменската църква празнува Рождеството на Христос и неговото Кръщение на 6 януари. Католическата и Гръцката отбелязват Рождество Христово на 25 декември, а Кръщението му - на 6 януари.

8. Нашата църква разрешава разводите, докато при Католическата църква те са забранени.

9. Арменската и Гръцката църкви имат бяло и черно духовенство, докато при Католическата духовниците са неженени (само на Изток има и женени).

10. В Арменската църква съществуват структури" те на национално-духовните и епархийските събрания, докато в Католическата църква всичко се решава от духовниците.

11. В нашата църква епископите се ръкополагат само от Католикоса, докато при католиците с разрешението на папата трима епископи могат да ръкоположат нов епископ.

12. Арменската църква извършва едновременно Кръщението и Миропомазването, докато Католическата църква кръщава само с вода, а миропомазването се извършва от епископа след като детето порасне.

13. Арменската църква отхвърля непогрешимостта на Папата.

14. Арменският Католикос се избира от събор с участието на духовници и светски лица.

ЙЕРАРХИЧЕСКИ ПРЕСТОЛИ

Арменската църква днес има четири йерархически престола: Първопрестолният "Св. Ечмиадзин" (там е резиденцията на Католикоса на всички арменци), Киликийският католикосат в Антилиас, Йерусалимска-та патриаршия в Йерусалим и Цариградската патриаршия в Истанбул.

Поради политически причини Арменската патриаршия сменя седалището си от едно място на друго. След като остава цели 182 г. в Ечмиадзин, престолът на Католикоса се премества последователно в Двин, Ахтамар, Аргина, Ани, Цамънтав, Шуши и Хромкла. В 1298 г. се установява в Сис. През 1441 г. се решава престолът да бъде преместен от Сис в Ечмиадзин, но тогавашният Католикос Крикор IX Мусабекян отказва и той остава в Сис. За Католикос в Ечмиадзин е избран архимандрит Гирагос Вирабеци. След това двата престола продължават да съществуват самостоятелно.

Престолът в Сурп Ечмиадзин има 44 католикоса, в т. ч. и настоящият всеарменски Католикос Карекин II. Киликийският католикосат има 44 патриарси, включително и сегашният Арам I.

През 1114 г. - по времето на Крикор Пахлавуни, в Ахтамар се установява още един католикосат, чийто пръв католикос става Давит I. Той съществува до 1895 г . и има 47 патриарси. След като дълго време престолите в Сис и Ахтамар не са признавани от Ечмиадзин, в крайна сметка се стига до разбирателство, при което те запазват своите привилегии.

ЙЕРУСАЛИМСКА ПАТМЛРШИЯ

Този престол е създаден в Светите места, дълги векове е бил защитник на Божи гроб и е оглавявал арменското монашество "Св. Яков" (Сурп Агоп) в Йерусалим.

ЦАРИГРАДСКАТА ПАТРИАРШИЯ

е основана през 1453 г. по политически гИ»! I причини с нареждане на султан Мохамед II Фатих(1453г).,Цариградският патриарх присъединява към църковния си сан и този на лидер на общността, като най-висш административен глава. Пръв патриарх става архиереят на Бурса - епископ Ховагим.

ИМЕТО НА АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА

Нашата църква се нарича Арменска Апостолическа Света църква. Арменска, защото е на всички арменци. Апостолическа е, защото е създадена от апостоли, а е Света, защото Господ я обитава и със своята Божественост я прави свята.

А откъде идва името "Лусаворчаган"?

Когато Св. Ечмиадзин попада в рамките на Руската империя, се дава нареждане Арменската църква да носи и името на своя основател, както изисква новата руска конституция "Положения". Така от 1836 г. Арменската църква се нарича и Просветителска (на името на Григорий Просветител). А чужденците започват да я наричат "Григорианска". Арменската църква не приема това название, защото то я откъсва от апосто-лическите й корени и я превръща в църква, основана от Св. Крикор Лусаворич (Григорий Просветител) едва в IV в.

Нашата църква смята себе си за Православна (което отговаря на гръцката дума "ортодоксална") , защото разпространява правата вяра, т.е. вярата в единната природа на Христос.

АРМЕНСКА НАЦИОНАЛНА ЦЪРКВА

Арменската църква, освен названията Православна, Апостолическа и Света, носи още и името Национална, защото като историческа църква, е въплъщение и извор на вдъхновение на арменския религиоз-но-морален живот. Тя е синтезът, символът на нашата история. Вярващото арменство по време на своята над 1700-годишна християнска история живее национален живот и натрупва дълбок религиозно-национален и в същото време изключително самобитенопит. През вековете, със своя издигнат към Бога купол, с обляния си от Божията светлина Олтар, с мъченическия си живот Арменскйата църква се превръща в духоно огнище , в незаменим дом, където царуват свободата на духа и духовната утеха.

Протопрезвитер Кусан Хадавян

Света литургия, часослов,тайнства,йерархия и реликви на Арменската църква

Богослужението, по време на което се извършва тайнството причастие, се нарича Света литургия, на арменски - бадарак. В Арменската Апостолическа църква тя е основана на требниците на св. Василий Кесарийски и св. Григорий Богослов. През вековете претърпява ред изменения и допълнения. Светата литургия, която се извършва на арменски език, чиито ритуали носят особен характер и се съпровожда от самобитни арменски песнопения, я превръщат в национално достояние.

При отслужването на литургията се използва просфора, приготвена от пресен хляб и чисто вино. Причастието се дава на вярващите във вид на частици просфора, натопени във вино. За една литургия се начупва една просфора. Тези, които не получават причастие, могат да участват в богослужението с молитва, вяра и непрестанно възпо-менаване на името Господне. След приключването на бадарака, тези които не са се причестили, получават "мас" (антидор) - части от осветен тънък пресен хляб. Мас се раздава от една страна за възпо-менаване на вечерта на любовта, която в древността се извършвала след Божествената литургия, а от друга страна, за да не останат неп-ричестилите се богомолци, изолирани от Божествената трапеза и благословията Божия.

Свещеникът може да отслужи само една литургия на ден.

Арменската църква има 9 служби, като за първа се смята нощната (в Православната църква за първа служба се приема вечерната, защото се смята, че с настъпването

на мрака започва новият ден). НОЩНАТА СЛУЖБА

е посветена на възхвала на Бог Отец. Начало на службата - полунощ. Сънят - това е Божи дар, ние благодарим за това благо и молим нощта да протече тихо и спокойно, а следващият ден - в чистота и пра-ведност.

УТРИННАТА СЛУЖБА

е посветена на Сина Божи, а времето за извършването й е на разсъмване. Изгревът символизира появата на Христос пред жени-те-мироноски и ни напомня за Възкресението на Христос и за Неговата спасителна мисия.

СЛУЖБА НА ИЗГРЕВА НА СЛЪНЦЕТО

Тя е посветена на възхвалата на Св. Дух. По-рано е била част от утринната служба. Символизира Възкресението на Христос и явяването Му пред неговите ученици. Време на службата - при издигане на слънцето, което се отъждествява с Възкресението на Христос. Тази служба е основана от католикос Езра 1(630-641), а в XII в. е обогатена с песно-пенията (шараганите) на св. Нерсес Шъно-рали.

СЛУЖБА НА ТРЕТИЯ ЧАС

Начало - 9.00 часа. Посветена е на Св. Дух и символизира вкусването на забранения плод от Ева и освобождаването от наказание, благодарение на Христос.

Службата на третия час има дълбок смисъл на покаяние.

СЛУЖБА НА ШЕСТИЯ ЧАС

Начало - 12.00 ч. Посветена е на Бог Отец и символизира разпятието на Христос. По време на тази служба ние се молим за Божията помощ, която е така нужна на слабата човешка природа.

СЛУЖБА НА ДЕВЕТИЯ ЧАС

Време -15.00 ч. Посветена е на Сина Божи. Символизира смъртта на Иисус Христос и освобождението на човечеството от властта на ада.

ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА

е посветена на Сина Божи. Символизира погребението на Христос. Времето, в което се отслужва, е преди залез слънце. На прага на нощта християнинът, уморен от работа и от душевните вълнения през изминалия ден, моли Господ да го дари със спокойна нощ и добър сън.

СЛУЖБАТА НА МИРНИЯ ЧАС

е посветена на Св. Дух. Символизира и слизането на Христос в ада и освобождаването на праведните от страдания. Време на службата -след залез слънце. Тогава молим Бог да дари покой и мир на обременената от ежедневни грехове човешка душа.

СЛУЖБА НА ЧАСА НА ПОКОЯ

Посвещава се на Бог Отец и в древността е била продължение на Мирната служба. Няма свой отделен смисъл. Време на службата -преди сън.

В древността тези девет служби са извършвани всеки ден и особено старателно - в манастирите.

Днес ежедневно в църквите се извършват нощната и утринната служба заедно - сутринта, а вечерта се отслужва вечерна служба. Всички останали богослужения се извършват по време на Великите пости през всички дни на седмицата, с изключение на събота и неделя. Сутринта се изпълняват нощната, утринната и службата, посветена на изгрева, на обед - службите на третия, шестия и деветия час, а вечерта - в понеделник, вторник и четвъртък се отслужва службата на мирния час; в сряда и петък - на покоя, в събота и неделя има вечерна служба.

Тайнства

Тайнството е свещенодействие, чрез което по таен начин върху човека действа благодатта или спасителната Божия сила. Съществуват седем тайнства: Кръщение, Миропомазваме, Покаяние, Причастие, Ръкополагане, Бракосъчетание, Еле-опомазване.

Кръщение

Чрез това тайнство вярващият се освобождава от греховете, възражда се чрез Светия Дух и става християнин. Обредът се извършва по два начина: с трикратно потапяне на тялото във вода (за младенците), преди да бъде миропомазано или с трикратно поливане със светена вода на главата на покръствания и измиване на лицето и частите на тялото му (при възрастните).

Кръщението може да се извърши само веднъж, защото то се явява духовно раждане, а човек се появява на бял свят само един път. Арменската църква смята за действително кръщението на онези църкви, които изповядват Светата Троица и извършват кръщението в името на Отца, Сина и Св. Дух. Ако вярващ е бил кръстен в Православна, Католическа или друга църква, изповядваща Св. Троица, а след това пожелае да стане чедо на Арменската църква, второ кръщение не се изисква.

При кръщението трябва да има кръстник. Тайнството се извършва в храм, а ако кръщаваният е болен на легло и има опасност от смъртен изход, то може да се извърши и в дома му. Кръщението е първото тайнство - некръстеният не може да бъде приобщен към другите тайнства. Едновременно с кръщението се извършват и тайнствата миропомазване и първо причастие.

Миропомазването

е тайнство, в което вече кръстеният получава даровете на Св. Дух чрез помазване със Св. миро. В Арменската църква то се нарича "трошм" или "гънунк", т.е. "печат". Всяка част на тялото при миропомазването се дарява с особена благодат. Помазват се челото, очите, ушите, ноздрите, устата, ръцете, сърцето, гърбът и краката.

При покаянието

вярващият изповядва своите грехове (т.е. извършените след раждането) пред Бога и пред църквата. От него се изисква намерение да изправи своя живот, да вярва в Христос и да се надява на Неговото милосърдие. По време на изповедта каещият се чете специална молитва, в която са споменати всички вероятни грехове. Желаещите да пристъпят към това тайнство, се подготвят за него с пост и молитва.

Причестяване

Причестяването е тайнство, при което вярващият вкусва под формата на хляб и вино Тялото и Кръвта Христови за Вечен живот. Всеки желаещ да пристъпи към това тайнство, е длъжен да изпита пред Бог своята съвест и да я очисти чрез покаяние и пост с помощта на покаянието.

Ръкополагане

"Това е тайнство, в което Св. Дух чрез ръкополагане дава право на избраника да извършва тайнствата за стадото Христово. Основните степени на свещеничеството са три: епископ, презвитер и дякон. Различията между тях се заключават в това, че дяконът помага при тайнствата, но не може да а ги извършва сам. Презвитерът извършва тайнствата, като е подчинен на епископа. Епископът не само извършва тайнствата, но и има власт чрез ръкополагане да пред; ва на други благодатния да за извършването им.

Тайнството ръкополагане се извършва по време на литургия чрез полагане ръцете на епископа върху главата на посвещавания и се нарича още хиротония. При ръкополагането на свещеници и епископи се извършва и миропомазване.

Когато посветеният облича свещенически одежди, епископът го помазва кръсто-образно с миро по челото и дланта. Ръкополагането на епископи се извършва от Върховния патриарх и Католикос на всички арменци или от Киликийския Католикос по време на служба с участието на двама епископи.

Тайнството ръкополагане не се повтаря. Затова, ако един свещеник бъде лишен от сан, но след това получи прошка и отново пристъпи към служба, не се налага второ ръкополагане. Извършените от него тайнства по време на лишаването му от сан обаче не се смятат за действителни.

Бракосъчетанието

е тайнството, което обединява двама души в "една плът", а на техните души - в една душа. Женихът и невестата трябва да са здрави и способни за съпружески живот. Венчавка се разрешава, само ако младоженецът е навършил 18 години, а невестата - 16. Бракосъчетанието между родственици се разрешава, само в случай че са роднини, отдалечени най-малко на пет колена. Бракът, извършен по принуда, се смята за недействителен.

Елеопомазване

Православната и Католическата църкви признават за седмо тайнство елеопомазвато. В Православната църква то се извършва на тежко болните с надежда за Божие милосърдие и с вяра, че свещеният елей ще ускори оздравяването, а в случай на неизбежна смърт - ще облекчи смъртните мъки.

В Арменската църква елеопомазване не се практикува. Съхранило се е като практика посещението на болни, то обаче не може да се приеме за отделно тайнство, тъй като при него се извършват само тайнствата покаяние и причестяване.

Йерархия в Арменската църква

На най-високото стъпало на йерахическата стълба на Арменската църква стои Католикосът. При ръкополагане той получава благодатта на Св. Дух и едновременно с това властта да я предава на епископите, които на свой ред я предават при ръкополагане на свещениците, а последните я предават на народа. В йерархията на Арменската църква влизат трите основни степени на духовенството, представителите на които чрез ръкополагане и хризма (миропомазване) получават благодатта на Св. Дух и властта да я предават на другите.

Свещеник

е основната степен в йерархическата стълба. Негово задължение се явява пастирството, т.е. грижата за духовното възраждане на хората, духовно възпитаване на вярващите, извършване на тайнствата, богослуженията и требите. Свещеникът получа свещеническа власт след като епископът го ръкоположи и миропомаже.

В Арменската църква, както и в Православната, свещениците биват женени и безбрачни. За да стане свещеник, избраникът трябва да има брак най-малко от една година и да има син. Свещеник-вдовец може да приеме монашество или да се ожени втори път (това е разрешено от Католикос Кеворк V, 1911-1930 г).

Йеромонахът (безбрачен свещеник)

веднага след ръкополагането си дава обет за безбрачие и надява "въсгар" (особена шапка) като символ на отричането от света. Брачните свещеници могат да достигнат до звание протойерей.

Епископ

е най-висшата степен в църковната йерархия. Епископството олицетворява единството на църквата. Епископът е глава и духовен предводител на всички църкви в определен политико-географски регион (епархия). На него принадлежи правото да ръкополага и миропомазва свещеници и да освещава храмове. В Арменската църква епископът се ръкополага и помазва от Католикоса, като по време церемонията той получава архиерейски жезъл и пръстен в знак на власт.

Епископите се избират от безб-рачното духовенство, което има учена степен архимандрит. Особено изявените епископи могат да получат и почетна титла архиепископ.

Католикос

За разлика от Православните църкви, в йерархията на Арменската Апостолическа църква върховният духовен водач - Католикосът, стои една степен над епископите. Той приема ръкополагането и хризмата от 12 епископи.

Католикосът представлява централизираната власт на Арменската църква. Той е главният законодател и върховният й съдия. В неговата компетенция е да ръкополага епископите, да ги освещава с миро, да благославя нови закони и нови празници, да основава нови епархии и т. н. Католикосът се избира пожизнено от Църковно-национален събор.

В арменската църква съществуват и два нисши сана:

Четец (тъбир) - в днешно време четецът съвместява задълженията на различни служители от древните църкви като псалт, ключар, фенерджия.

Дяконът се избира от групата на четците и се ръкополага в сан. Неговите задължения са да помага да свещеника и по време на богослужението, и в неговата пастирска дейност.

Учени степени в Арменската църква

Арменската църква присъжда на своите служители две степени на ученост: архимандрит (варта-бед), която съответства на "кандидат на науките" и протоархиман-дрит (дзайракуйн вартабед), равняваща се на "доктор на науките". Те могат да бъдат получени само от безбрачното свещеничество. Право да присъждат тези степени имат само епископите, които притежават звание върховен архимандрит". При даване на учена степен архимандритът получава жезъл с двуглава змия, който символизира мъдростта и дадената на духовника власт да учителствува и , проповядва.

Реликви на Арменската църква

Арменската църква е пазителка на множество реликви, най-значимите от които са:

Копието, пронизало реброто на Иисус Христос.

Според свидетелството на апостол Йоан, един от войниците пронизал с копие реброто

на умрелия на кръста Иисус Христос (Ин. 19, 34). Преданието разказва, че това копие е донесено в Армения от апостол Тадей (Татеос). През средните векове то е съхранявано в манастира "Айри-ванк", който след това е преименуван на "Сурп Кехард" (Свето Копие). Понастоящем реликвата се съхранява в съкровищницата на "Св. Ечмиадзин". С копието Католикосът на всички арменци освещава Св. миро по време на мирова-ренето.

Десницата на св. Григорий Просветител

(Крикор Лусаворич)

В Арменската църква се I съхраняват и почитат мощите на различни светци. Особено място сред тях заема десницата на св. Григорий ! Просветител (Сурп Крикор Лусаворич), която се явява символ на властта на Върховния патриарх и Католикос! на всички арменци. Десницата на светеца също се съхранява в Ечмиадзин, с, нея се освещава Св. миро по време на приготвянето му.

Частица дърво от Ноевия ковчег

Както пише в Библията "ковчегът се установи... на планините Араратски" (бит. 8,4).

Съгласно преданието, в началото на IV в. Нисибинският епископ Яков си поставя целта да се изкачи на недостъпния връх на планината Арарат, да намери Ноевия ковчег и да вземе частица от него. След мъчителен неколкодневен преход, Яков заспива върху покрит със сняг склон на планината и през нощта насън му се явява ангел, който му подава частица от Ноевия ковчег- награда от Бог за неговото търпение и за вярата му. След като се събужда, Яков вижда край себе си парчета вкаменено дърво, възхвалявайки Бог, той слиза от Арарат. Понастоящем частица от дървото на Ноевия ковчег се пази в манастира "Сурп Ечмиадзин". През 1766 г. Католикосът на всички арменци Симеон Ереванци изпраща неголяма част от дървото на ковчега като подарък на Екатерина II, в знак на благодарност към руската императрица за грижата й за арменския народ.

В "Св. Ечмиадзин" с почитание се съхраняват още мощите на св. Йоан Кръстител, св. Стефан Първомъченик, светите апостоли Тадей (Татеос) и Вартоломей (Партохимеос), Андрей Първозвани, Тома и на великите светци на Христовата църква. В Ечмиадзин се пазят и светини като Дърво от животворящия кръст Христов, както и частица от трънния венец на Спасителя.

Подготви: Хари Нигохосян