Религията е свързана с политиката, а политиката – с икономиката. Проблемите на ислямския свят са свързани по-скоро с икономиката, защото ислямският свят е генератор на хора. През 2020 година се смята, че на арабският трудов пазар ще има 20 млн. безработни. Това заяви за РЕЛИГИЯ БГ политологът-арабист Владимир Чуков. Той бе категоричен, че в България на този етап няма някакви конкретни заплахи от ислямски радикализъм.
Господин Чуков, Европа даде „зелена улица” на Анкара да преговаря за влизането на Турция в ЕС. Какво означава това за самата Турция и какво – за България като нейна съседка?
Да се надяваме, че стартирането на тези исторически за Турция преговори принципно ще открехнат една сериозна врата на демократизацията на Турция. Основателни са критиките на всички наблюдатели, че нашата съседка трябва да извърви много дълъг път, докато покрие всички изисквани критерии, като на първо място става дума за критериите в политическата сфера; права на човека; синхронизиране на законодателството в областта на семейното право; някои икономически показатели; външна политика. Надявам се тези преговори да стартират наистина радикални демократични реформи в Турция така, че Турция да заприлича на онези държави, които се конституират в Европейския Съюз.
Що се отнася до България: за страната ни това е опит. България трябва да наблюдава как се водят подобен вид преговори, какво е поведението на ЕС, както и на самата Турция – тя беше много твърда в някои от нейните искания. Ставайки един ден член на ЕС, България ще трябва да прилага онези критерии и изисквания, които ЕК изисква от Турция. Ето защо на този етап не можем да играем някаква решаваща роля, защото самите ние не сме член на ЕС, но като съседка на Турция и като страна, на чиято територия живее значително турско малцинство, ние трябва да сме много внимателни, да наблюдаваме преговорния процес и стриктно да спазваме изискванията по критериите.
Кое, според Вас, ще е най-трудно изпълнимо от страна на Турция по отношение на изискванията на ЕС?
Въпрос на време е да се види кое точно ще е трудно за Турция. Тук не искам да игнорирам нито политическите, нито икономическите критерии. Икономиката обаче надделява на този етап като елемент, който спъва членството на Турция. Макроикономическите показатели са много добри – турската макроикономика е може би най-динамичната в Европа (миналата година имаше прираст около 9%), но в същото време населението, което се занимава със селско стопанство в момента е около 1/3 до 1/2 според някои изследвания, а от ЕС искат това население да е 1/5, т.е. то е твърде голямо. Средният годишен доход също не е от най-големите. Социалният елемент от своя страна е преплетен с икономическия. Тук искам да спомена и кюрдския въпрос, който е не само политически, но и икономически – това е едно население, което трябва да бъде интегрирано по най-добрия начин.
Да приемем, че и двете страни вече са членки на ЕС, което би гарантирало свободното придвижване на хора от една страна в друга. Има ли опасност в България да навлязат ислямистки мисионери от Турция и така страната ни да се окаже удобно трасе към Западна Европа?
Въпросът е многоаспектен. Първо, като цяло в момента боравим с хипотези. И докато от геополитическа точка съм сигурен, че ние ще станем член на ЕС на 1 януари 2007 г., то как ще свършат преговорите между Турция и ЕС, не е много ясно. Големият въпрос е дали на турските граждани ще бъде позволено изобщо да се движат свободно в Европа. Нека да гледаме на България като част от европейското пространство.
По въпроса дали от Турция може да се очаква инфилтрация на ислямистки радикални идеи, трябва да кажем, че турската държава показва еднозначно поведение. В Турция има невероятна религиозна институция – Дирекцията по вероизповеданията – с бюджет 1 млрд. долара. Има много строги закони, регламентиращи поведението на турския клир, който не може да се занимава с икономическа дейност и с политика. Но Турция е многонационална държава – само афганистанците по строежите са около четвърт милион. Така че от тази гледна точка би могло да се очаква положителен отговор на въпроса. Но за да отговори на изискванията за ЕС, Турция ще трябва да затвори своите граници. И това е един от големите въпроси – как ЕС ще се разпростре до границите на Иран, а заедно с Ирак, това са държави с много далечни от европейските ценности. В същото време обаче, като съседни страни, Ирак, Иран, ще изискват също от съседката си. Какво ще стане, можем само да предполагаме. Мисля обаче, че сегашното турско правителство дава отпор на различни ислямистки движения. Но вие виждате например кюрдската общност– това маргинализирано малцинство търси всякакви идеи, само и само да достигне до реализиране на своите политически идеи: ПКК е марксистка партия, има крайно десни кюрдски партии, радикални ислямистки партии. Атентатите от 2003 година бяха реализирани не от турци, а от турски кюрди, последователи на Осама бен Ладен. И те си го признаха. Ето подобни хора ще искат също да станат членове на ЕС.
Дълъг път трябва да извърви Турция, за да покрие всички еврокритерии. Но аз Ви зададох този въпрос, защото в едно свое интервю Вие казвате, че след 10-15 години в България ще има всички условия на религиозни конфликти. Отец Боян Саръев пък предупреждава, че Родопите вече са барутен погреб. Поддържате ли все още това Ваше становище?
Когато твърдя това, че след 10-15 години България наистина ще има необходимите условия за създаване на такава обстановка, не казвам, че това ще стане, а имам предвид членството ни в ЕС, повишаването на нашия жизнен стандарт и превръщането на страната ни в изключително атрактивна за живеене държава.
Един от еврокритериите за всяка страна е показателят „незаконна емиграция”. За първи път след присъединяването на новите десет страни-членки от 1 май м.г. източноевропейските страни са изпреварили по критерий „фиктивни бракове” една Великобритания, която традиционно държи първенството. Нови 10 000 фиктивни брака. Това какво показва? Че с повишаването на жизнения стандарт все повече и повече хора се насочват натам, където има луфтове. А България е държава, която все повече и повече обезлюдява. И тъй като в природата няма празни места, потокът от Западна Европа леко започна да се пренасочва към Източна Европа. Но аз съм оптимист – въпреки всички сътресения в България, въпреки икономическите ни проблеми, те не са съразмерни с проблемите в Близкоизточния регион. Цифрите за колапс на трудовия пазар в Близкия Изток сочат през 2020 година около 100 милиона безработни. Всяка година на трудовия пазар в 22-те държави от арабския свят излизат между 3,3-5 млн. безработни. Проблемът е между богатия Север и бедния Юг. България отива все повече към богатия Север, а онази част, която е носителка на тези радикални идеи, става неразривна част от бедния Юг. Така че това е част от логиката на глобализацията на световната икономика.
България се оказва точно на пътя между Севера и Юга. Би ли могло да се мисли тогава, че у нас би се създала прекрасна възможност за избуяване на ислямски радикализъм?
Колкото една страна е по-богата, толкова е по-атрактивна. Не може да се противопоставим 100% на емиграцията – фиктивни бракове, канали... Част от тези хора няма начин да не бъдат радикално настроени ислямисти. В една Германия данните на вътрешното им министерство сочат, че радикално настроените мюсюлмани, пребиваващи на територията на германия, се увеличават бавно и полека – от началото на тази година те са над 30 000 души. За сравнение, преди около 10 години те са били 15-20 000. Тоест, това е просто нахлуване на подобен тип контингент. Ако в момента ние не ме толкова атрактивни, колкото Франция, Италия, Германия, Великобритания, то е защото сме бедни. Трябва да кажа още нещо: на този етап нашата арабска общност, която е екзогенният елемент от мюсюлманската общност (а екзогенната компонента винаги носи най-голям потенциал), е наследство от бившия комунистически режим – това са хора, поканени от българското правителство, дошли като стипендианти, женени у нас (някои вече дори имат внуци) и не са част от този потенциал. Потенциал имат онези, които пребивават незаконно на нашата територия – онези, които европейската държава не признава за пълноценни граждани. Реално те са хората, които организираха атентатите в Испания и Великобритания. Това са хора, които не са удовлетворени от гостоприемството на държавата, която ги приема; те се чувстват чужди, дори и второ-трето поколение емигранти. Поне на този етап България няма този проблем. Този проблем ще дойде тогава, когато дойдат онези, пост фактум. Всичко зависи от темповете на развитие на България, от това колко ще бъде атрактивна. И, естествено, от политиката на самата държава.
В България не са правени изследвания по въпроса за това каква е психологията на тези хора. Като цяло, те се намират извън обществото, което ги накърнява много силно; те са обидени на обществото. Това бе мотивът на хората, които направиха атентатите в Мадрид м.г. и в Лондон тази година. Те считат, че трябва да бъдат пълноправни членове на обществото, но не са, те желаят да бъдат приети, но не ги приемат. И тук е проблемът с естеството на европейския национализъм. Общо взето, Европа е континентът на национализмите. Ние създаваме една определена категория на понятието, наречена „права на човека”. Тук има разлика между европейски тип „права на човека” и американски тип „права на човека”. Погледнете състоянието на мюсюлманските общности във Великобритания и в една съседна Франция. Огромна разлика! Всичко това опира пряко до понятието противодействие на ислямския фундаментализъм. Всяка една държава трябва да приеме такъв стереотип, който да бъде в унисон както с ефективността, така и с обществените нагласи. Общественото мнение трябва да подкрепя подобен тип противодействие.
В България какво трябва да е отношението на хората, изхождайки от нашата народопсихология?
Като българин и като човек, който се занимава с материята, считам, че българинът трябва да продължава да бъде достатъчно толерантен. Реториката в този случай е много опасна, защото мобилизира другата страна. При нас на този етап няма някакви конкретни заплахи, защото България е по-скоро коридор, място за криене, силна периферия на подобен тип люде. Това означава, че България все още не е част от сериозната система за противодействие на радикалните елементи.
В едно Ваше изследване Вие разграничавате три типа фундаментализъм –ислямски, иудейски и християнски. Обособете разликите между тях.
Това са мои хипотези, които спокойно могат и да не бъдат споделени... Това е изследване, което търси връзката между религия и политика и класификацията на фундаментализма. Според мен, естеството на фундаменталистката тенденция зависи от естеството на конституирането на самата държава, на държавническата традиция. Това, което ние наричаме държавно-образователен процес. Ето една елементарна разлика между християнството и исляма: християнството се е появило след появата на държавата. Римската империя е прототипът на християнската държава. Християнството е създадено, за да взаимства политическите и правните институции на Римската държава. При исляма е точно обратното – ние нямаме държава. Докато при християните първо е държавата, а след това религията, то при мюсюлманите е първо религията и после – държавата. След това се появява халифатът. Ето това е една от основните съществуващи разлики между двата типа религии. и, респективно, фундаменталистките тенденции. Като цяло християнският фундаментализъм е деететизиран, той е по-скоро част от моралния коректив, част от етиката, от доброто поведение, от стриктното спазване на канони и догми. В същото време в Средновековието в Европа, освен християнското каноническо право, има още две юриспруденции, които са функционирали – Римското право (което си е чисто светско) и обичайното право. В средновековния ислямски свят няма светска юриспруденция, няма обичайна или, ако има, тя е вътре в шариата. Това е другата основна разлика. При нас има множество юриспруденции, в исляма има само една или ако има различия, те са квазиразличия и са вътре.
И така, християнският фундаментализъм е деететизиран, той няма пряко отношение към държавата. Основният принцип е разделението между религията и държавата.
За мен иудейският фундаментализъм е една смесена форма.Общността е много по-малка и субективните нюанси са по-силни.
При ислямската общност религията и политиката са едно и също.
При християните съществува политико-еклезиалистичен дуализъм, а при мюсюлманите – политико-еклезиалистичен монизъм. Гражданското общество и религиозната общност при мюсюлманите са едно и също. Не може да си част от гражданското общество и да се занимаваш с политика, ако не си мюсюлманин, докато при нас не е задължително. Това е другата голяма разлика.
Думите „екстремизъм” и ”фундаментализъм” тук не са синоними?
В никакъв случай. Фундаментализмът сам по себе си не е лош – ние се връщаме към основата, фундамента. Но когато всичко това става деформирано (ще използвам един израз на саудитския крал), се достига до „девиантни форми на исляма”.
България не бе засегната от конфликти на религиозна основа, както това се случи в Косово, в Босна. Защо?
Става въпрос за формиране на общественото създание. Югославия – това бе Съветският Съюз на Балканите, империята на балканите. Сърбите бяха и продължават да са носители на това имперско съзнание – те са доминиращият етнос, те трябва да налагат своята държавническа традиция, да композират своите държавнически институции, въпреки че президентите им реално не са сърби. Но сръбският етнос реално доминира, имам предвид като политически елит и като силови структури. У нас, в България нямаме такава имперска наследственост и традиция. Ние не сме били доминиращи, били сме периферия, ето за това нямаме имперско съзнание. Аналогични са процесите в Русия.
Можем ли да говорим, че в страни с остатъчно имперско самосъзнание политиците съхраняват етническия мир, а там, където няма имперски остатъци на мисълта, обществото съхранява този мир? Кой съхранява етническия мир – обществото или политиците?
Частично може да се направи такъв извод, защото политиците са селекция от обществото; обществото само създава своите политици. Мисля, че при сърбите самото общество създаде Милошевич. Путин пък е част от руския народ. Самото общество много дълго трябва да се трансформира по пътя към демократизацията. Двете страни са много далеч от европейските ценности. По време на Тито Югославия бе много близко до Запада. В момента сърбите тепърва обмислят някакви отношения с ЕС. Докато България, която бе стриктно тоталитарна, сега няма тези предразсъдъци. Тук изключваме възродителния процес – една срамна страница от нашата история, при която тепърва ще се изяснява дали тези политически модели не са били предложени или наложени отвън на тогавашния ни политически елит.
Имат ли място в Европа националистическите партии и как бихте коментирал огромния интерес към тях от страна на обществото?
Скептицизмът е политическа тенденция, а не само човешко чувство. Евроскептицизмът много силно подхранва създаването на подобни тенденции. Такива движения са коректив на нещо, което се случва в обществото. Освен евроскептицизма, това са и огромните емигрантски потоци, които се натрупаха в Западна Европа. Например, Жан-Мари Люпен съществува благодарение на една огромна арабска общност, която е във Франция. След атентатите в Лондон сега се появиха всякакви националистически партии, които са маргинални – те не могат да съществуват, защото в Англия имат особено разбиране за права на човека - там е може би най-толерантната европейска нация. Националистически парти има в Германия, в Италия. В България не би могло да не се появи такава политическа партия – така се доближаваме до европейската общност. Естеството на нашата партия „Атака” е по-различно, дотолкова, доколкото тя се явява огледален образ на ДПС. Не бих иска да навлизам във вътрешно-политически теми, но определено трябва да кажа, че ДПС прилага подходите, критериите и принципите на много български партии – това е патронажно-клиентелният принцип. И, респективно, доколкото те са много по-релевантни (това е партията на турския етнос), това породи съответната реакция в определени български прослойки. Но тези критерии, които прилага ДПС, са критериите и на БСП, и на НДСВ и на другите партии. Национализмът като цяло е коректив, но в никакъв случай не може да бъде доминиращ, особено в регион като европейския, макар че Европа е континент на национализмите. Бъдещето на тази националистическа тенденция в България ще бъде свързано със субективните параметри.
В глобален план може ли да се говори за сблъсък между Православната и мюсюлманската цивилизации?
Говорихме за фундаментализмите и при християнството, и при исляма. Съществуват тенденции и кръгове, които желаят подобен тип сблъсък. Арабската преса например е залята с претенции, че Буш е олицетворение на християнския фундаментализъм. Папата също често е сочен като символ на християнския фундаментализъм, а Ватиканът е критикуван заради препоръката си католички да не се женят за мюсюлмани.
Но, съгласете се, че реалните конфликти стават или в мюсюлмански страни, или в православни държави, докато западът е само приносител на християнската идея. Александър Панарин говори за сблъсък между Православието и ислямската идея.
От чисто догматична гледна точка това дори звучи неправдоподобно, то е неканонично. Когато Саладин влиза в Йерусалим – едно от четирите княжества, създадени от кръстоносците – и изгонва кръстоносците, той заповядва да бъдат разрушени всички католически катедрали, а да бъдат оставени източно-православните църкви. Моята теза е обратната на Панарин – за невероятна съвместимост на Източното Православие и сунитския ислям. Другата ми теза е следната: ако вземем взаимоотношенията между сунитство и шиитство и между католицизъм и Православие, съотношенията са почти идентични. Източното Православие и сунитите са цезаро-паписти, най-общо казано, т.е доминиращ е светският владетел. При сунитите не е точно така, в но в сравнение с шиитите, е. Католиците и шиитите са папо-цезаристи. Значи, от каноническа гледна точка би следвало двете деноминации да са много близки. Ако, най-общо казано, това е конституционно-държавната част от тази юриспруденция, те би следвало да са тъждествени.
Например, сега в Хамас 30-40 % от членовете са християни. Лидерът на Хамас в едно свои интервю заяви: „Ние имаме много добри взаимоотношения с нашите братя, източно-православните християни”. Голяма част от камикадзетата са източно-православни, не католици, а източно-православни! Затова от чисто каноническа гледна точка двете деноминации са изключително близки. Останалото са наддогматични елементи и причини, защото тези хора живеят в изостанали страни, в региони извън колективните системи за сигурност. Ако една Сърбия или Югославия беше станала член на НАТО или ЕС, щеше да намери механизми за недостигане до религиозни конфликти. Същото е с Русия. Въпросът е къде са разпространени двете религии. Но категорично не съм съгласен за несъвместимостта между исляма и Източното Православие.
Има ли Източно-Православен фундаментализъм?
Според арабски източници – да. Дори бяха написани няколко книги, множество изследвания са направени, бяха организирани много дискусии. Според арабските изследователи войната в Югославия е плод на източно-православен фундаментализъм. Аз самият много се съмнявам. Не съм специалист по тази религия, но не смятам, че ние, източно-православните сме носители на радикални идеи, които просто са обвити в тази религия и да черпят своя потенциал от нея. В никакъв случай. Тук става въпрос за надрелигиозни причини.
Тоест, всички тези идеи са облечени в религиозна форма, но в никакъв случай не са носители на религиозни идеи?
При мюсюлманите е точно така. Много често се търси религиозната легитимност, въпреки че ядрото е друго. Ислямът се превърна в голямата идеология на съпротива срещу Запада. След рухването на комунизма много от бившите леви прегърнаха идеята на исляма, защото ислямът е в състояние да даде този радикализъм, който го даваше марксистката идея, ако щете антиамериканството.
Миналата година различни деноминации осъдиха България в европейски съд заради нарушени религиозни права. Няма ли опасност държавата ни да се превърне повече в разменна монета на частни правозащитни интереси, отколкото действително в страна, където се говори за религиозни права и тяхното спазване и неспазване?
Въпросът е деликатен, защото един много чист принцип –за защита правата на човека – се фетишизира, силно се материализира. Намесват се и субективни интереси. Знаете, че спечелването на едно такова дело е придружено с недотам лоши суми. Много често, според мен, се защитават спорни отношения: дали това наистина са нарушени права на човека или е защита на националната сигурност. Затова въпросът е много чувствителен. Като цяло, идеята да се защитават правата на човека, е много добра, но често тази идея се опорочава.
Един въпрос, който кореспондира с правата на човека в глобален план. Фукуяма обвинява ислямския свят в изкривяване правата на човека. Как ще коментирате тази идея?
Правата на човека е нещо, което не е универсално, въпреки съществуването на Декларация за основните човешки права. Правата на човека се разбират по различен начин в различните места – в Америка, в Европа, в арабския свят. В иракската конституция например има текстове, които България няма да ги приеме. Правата на жените в Саудитска Арабия са пълна екзотика и в същото време самите жени не искат да бъдат третирани по начин, по който, ние, европейците, считаме, че те трябва да бъдат третирани. Не може да се говори за универсални права на човека. Наскоро помощник-държавния секретар на САЩ Карин Хилс направи една среща с туркини, египтянки и саудитки. Знаете за прословутата забрана на саудитките да шофират. И на директен въпрос по този повод пред 500 студентки и бизнес дами, саудитките отговориха: „Защо да шофирам, като си имам личен шофьор?”.
Но в същото време си спомняте за холандския режисьор Тео ван Гог, който бе убит, защото направи филм за положението на мюсюлманската жена и за невъзможността тя да мисли по друг начин, освен наложения от религията.
Те просто не искат това, което ние искаме да им дадем. Имаше едно социологическо изследване за Турция, според което 40% от туркините смятат, че е редно мъжете им да ги бият! Да не говорим пък за престъпленията на честта.
Защо ценностната система на Запада трябва да бъде налагана на целия свят, а ценностната система на исляма не може да бъде възприета от цял свят? Кога можем да знаем критерия за добро и зло?
След 11 септември 2001 година практически ислямът вече е лош, агресивен, радикален, той убива. До тази дата позицията на САЩ беше коренно различна. Поведението на администрацията на тогавашния президент Клинтън спомагаше дори за разпространяване на уахабитската деноминация на исляма, в противовес с шиитите на Хомейни. След 11 септември 2001 година нещата се обърнаха. В момента политиката на Тони Блеър е такава, каквато бе политиката на Клинтън; тя е остатък от онази политика. След атентатите в Лондон от тази година вече се появяват симптоми на изравняване на отношението на двете страни към исляма.
Всичко е много относително. Религията е много плътно свързана с политиката. Политиката е много свързана с икономиката. Ислямският свят е генератор на хора. В момента те са над 300 млн., през 2015 година ще бъдат над 400 млн. души, а според някои прогнози през 2025 година ще са над 600 милиона. Раждаемостта там е около 7%. У нас колко е? – Отрицателен. През 2020 година се смята, че на арабският трудов пазар ще има 20 млн. безработни. Всяка година между 3-5 млн. младежи остават без работа. Какво правят те? Тръгват да си търсят работа, където има – Западна Европа, САЩ. Прирастът на работна ръка в арабския свят е 2,3; в Европа е 0, 3, а в Северна Америка е 0, 8. Тоест, арабският свят бълва млади хора, които искат да работят. Тези млади хора упражняват натиск върху нашите икономики. Демографският натиск е основният проблем. Тези хора ще дойдат в Европа и ще предложат дъмпингови цени на своя труд. Какво е разковничето? Да си останат там. Както българските емигранти – не ни искат. Затова ни приемат и в ЕС. Затова американският президент Джордж Буш лансира инициативата „Големият Близък Изток: План за демократизация и партньорство в Близкия Изток и Северна Африка”. Идеята е тези правителства да се демократизират и да се либерализира икономиката. От 1980 година в арабския свят не са се повишавали заплатите. Всеки трети арабин на ден получава между 1-2 $. Тоест, 100 млн. живеят със сума между 1 и 2 $ на ден! Ние сме бедни, но си представете те колко са бедни. И проблемът е те да си останат там. Това са хора, които знаят много, търсят много, те не са прости-образовани са. За пръв път в ислямския свят от миналата година всички момчета тръгнаха на училище, т.е. те стават много по-конкурентноспособни. И в един момент, след 10-15 години те ще дойдат при нас. Това са процесите.
Бихте ли се ангажирал с една прогноза как след 10-20 години би изглеждала в религиозно отношение Европа?
Трудно може да се даде еднозначен отговор. Да се върнем в началото на нашия разговор – преговорите на Турция за влизане в ЕС. Съмнявам се, че Турция след 10-15-20 години ще бъда част от ЕС. Проблемът на Турция не е религиозен, а икономически. Но икономическите проблеми пък идват от религията (като пример: сериозният прираст на населението и невъзможността в ислямския свят да ограничи раждаемостта). Европа няма да остане в това съотношение. Между 15 и 25 млн. са прогнозите за мюсюлманското население. Европейската ислямска общност в момента има онзи демографски профил, който го има в Близкия Изток. Ако европейците имат средно 1-2 деца, арабите имат 4-5, т.е. те си запазват манталитета и в Европа ще настъпи промяна. В една Франция, където е най-значимата мюсюлманска общност, виждаме белезите на общност, която все повече и повече налага себе си като политически фактор. Защото те стават все повече и повече. Свидетели сме на това как етнически французи приемат исляма. Така е и в Германия, в Англия, така е и в Русия. Прогнозите през 2050 година са, че в Русия християни и мюсюлмани ще бъдат 50:50.
Мисля, че все пак християнските ценности като морал и етика ще останат, защото те са онези, които са ни направили европейци. Тези ценности са ни направили силни. ЕС е клуб на богатите. Ако ги няма тези ценности, ние ще станем разграден двор, ще станем бедни. Затова всички се стремят към Европа. Тези ценности са вечни, те се запазват цял живот. Дали ще бъдат тези хора, които ще ги реализират, това е отделен въпрос.
Какво ще пожелаете на читателите на РЕЛИГИЯ БГ?
Пожелава им, ако могат, да вникнат в интервюто. Предполагам, че някои няма да приемат част от тезите ми, но като цяло мисля, че тези тенденции, за които говоря, се базират на 2-десетилетно наблюдение и са заложени априори. И тъй като Вашият сайт е специализиран и се чете от експерти и специалисти, пожелавам, ако могат, вашите читатели сами да спомогнат да се намерят онези детайли, които да разкрият още по-голяма част от истината, за която мисля, че говорим. Това са нещата, които ще ни помогнат в ЕС.
Владимир Чуков е арабист, директор е на Центъра за регионални и конфесионални изследвания, специализиран в анализ на регионални проблеми и конфликти.
Страници [1]Страници [1]
