Когато вечността е пред нашите очи, тогава и трудностите ще изживяваме по-леко, и надеждата ще е по-светла, и наградата – по-голяма. Това каза пред РЕЛИГИЯ БГ Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Иоаникий. Той пожела да не отслабваме надеждата си и да не роптаем, а да следваме пътя към Голгота, защото след него идва възкресението.

Ваше Високопреосвещенство, в Деня на християнското семейство (21 ноември) в Сливен започва съвместна инициатива на Сливенска митрополия, Областна администрация Сливен и Регионален инспекторат по образованието – Сливен, за което РЕЛИГИЯ БГ писа. Мотото на проявата, в която Вие сте основен лектор, е “Непреходните нравствено-етични послания – път към красивото и доброто във взаимоотношенията между младите хора”. Кое наложи организирането на инициатива от подобно естество?
Младежта е бъдещето на нацията, на България. Наблюдавайки и анализирайки живота на младите хора, виждаме, че този живот има нужда от правилни насоки. Искаме да кажем да младото поколение, че греховното е зловоние, а красивото е благоухание. Колко много радост има у човека, когато извърши нещо добро, когато се насочи към правата, когато помогне на ближния си. Това са непреходни нравствени ценности, които ние не само трябва да изживяваме, но и да предаваме на другите. Беше крайно наложително да започнем едни такива беседи между ученици и даже студенти по-нататък, за да подпомогнем тяхното нравствено усъвършенстване, защото младият човек е податлив. Ние знаем колко леко една фиданка се превива от силния вятър – така е и младият човек. Той мисли, че онова, което му се предлага, е важно, нужно, че ще го утешава. По-важно е непреходното в живота – вечното в живота, защото подготовката започва тук. Едно любещо сърце и на земята ще има спокойствие, и на небето – награда. Една очистена душа изживява неповторими духовни радости, а те ще продължават и във вечността. Затова казваме на младите хора: “Избягвайте греха, който само помрачава, осквернява, бунтува човешката душа, а стремете се към красивото, вечното, доброто”. Това е нашата цел. Целта на земния живот е да получи радостта във вечния живот.

Вие сте един от архиереите, които от години се срещат с младежи и проповядват. Променили ли са днес младите хора своето възприемане на тези вековечни ценности?
Трудно е да се каже. Има млади хора, които са много добри и ревностни; те се изповядват, причащяват, молят се – аз зная такива, но те са малцинство. Ние искаме да се обърнем към по-голямата част от младежите. Когато чуем камбанния звън вечер или сутрин, тогава едно сърце трябва да се трогне, трябва да се умили, трябва да насочи мисълта си към вечността. Този камбанен звън говори на съвестта и съвестта е като камбанен звън, който постоянно звъни в сърцето и душата на човека. Защото духовният човек е свързан – ум, чувство и воля. Не може умът да е осквернен, а сърцето да е спокойно или обратното. Когато сърцето е спокойно, когато в душата е тихо, когато съвестта възприема всичко това и оценява, това е един щастлив земен живот. Искаме да кажем на младите, че това трябва да се изживее и почувства. Често съм давал пример – колкото и да обясняваш на един човек, който никога в живота си не е вкусвал мед, че неговият вкус е приятен, че е ароматен, че услажда организма, нашата реч ще е бледа, недостатъчна и непълна пред вкуса и сладостта на меда. И този човек ще каже: твоите думи са излишни, аз почувствах сладостта на меда... Ние само насочваме младото поколение, а когато то почувства радостта от доброто, радостта от духовно красивото, тогава казва: “Ние вече имаме съприкосновение. Това, което говорите, остава на втори план. Ние виждаме, че молитвата е беседа с Бога. А Бог е, Който дава истинската утеха и точен ориентир в този земен живот”.

Вие казахте, че има и добри млади хора, но като че ли ставаме свидетели как у все повече младежи се проявява невиждана досега агресия. И ако винаги сред младите е имало и по-груби закачки, то никога преди те не са услаждали децата така, както сега ставаме свидетели на пошлата мода ученици да заснемат унизителни мобилни видеоклипове с насилие и да ги разпространяват в интернет. Нещо повече – само преди дни дете уби свой връстник. Децата вече са толкова зли едни към други, сякаш са обладани от бесове, осатанели, както казва св. Теофан Затворник. На какво се дължи това?
Отговорът на този въпрос е доста труден. Мисля, че тук има една голяма обща отговорност. Децата се раждат невинни. Децата се раждат чисти. Децата възприемат онова, което виждат в живота. Ако филмите подбуждат към агресия, защо се възмущаваме от поведението на децата, а не се възмущаваме от онези, които допускат тези филми – те носят цялата отговорност. Има ли някакъв контрол над филмите или неприличните картини по вестници и списания? Душата ми до дъно е смутена и възмутена от някои картини по вестниците. Как така никой не се досети да излезе с един закон за морала и непреходните нравствени ценности? И децата, като гледат такива филми, като знаят, че по магазините свободно се продава оръжие и други средства, подражават. А нашият живот какъв е? Когато нашите взаимоотношения не са нравствени, когато ние нямаме доверие помежду си, когато ние се оскърбяваме, когато ние помежду си се унижаваме, какво искаме от децата? Мисля, че децата следват, наблюдават, прилагат, подражават някому. Подражават, за съжаление, на злото. Тази агресия ще се задълбочава, ще се разширява и ще погубва мнозина, ако ние не дадем достойния пример – от най-висшата до най-последната инстанция: и общественици, и депутати, и министри, и директори, и архиереи, и свещеници – всички трябва взаимно да дадем добрия морален пример. Ако не го дадем, децата ще стават от ден на ден по-агресивни. Затова моят апел е към всички – нека всички да чувстваме и носим отговорност! Какво ще бъде утрешното поколение, ако е агресивно? Ще водим помежду си война. Не два народа, а един народ ще воюва срещу собствения си народ. След малко повече от месец наближава Рождество Христово. Христос Вечният дойде в мир да каже на човеците “Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава” (Иоан14:27). А днес светът дава лош мир, защото: “приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога” (Иак. 4:4). Небесният мир е нещо много важно и нужно, много спасително. Аз вярвам и се надявам, че все ще стигнат до някое сърце и някоя будна съвест тези мои думи. И тъй като един човек не може да върши всичко, за това са и обществените организации, които трябва да се доближават от ден на ден в доброто, в истината, в любовта, в искреността. Ако всеки се разграничава един от друг, тогава няма да имаме добри плодове, няма да имаме възпитано поколение, няма да имаме бъдеще. Моят апел няма да престане: “Дойдете, да се поклоним пред лицето на Господа” (Пс. 94:6) и да почувстваме любовта Му, за да бъдем утре по-добри, по-достойни и по-толерантни.

Казахте, че всички имаме отговорност пред младите хора. Преди броени дни България бе потресена от една майка, малтретирала децата си. И тук ми се иска да обърнем специално внимание на ролята на семейството. Често днес родителите се оправдават с липсата на време за възпитанието на децата си и така децата се научават от улицата, от приятелите, от филмите. Как, според Вас, да бъдат възпитани самите родители?
Аз мисля, че щом двама души са семейство, те трябва вече да са възпитани. Щом са получили благословение от Църквата, трябва да знаят своите задължения и не само да ги знаят, но и да ги изпълняват. Децата са радост в едно семейство. Децата са слънцата в семейството. Св. отци на Църквата казват, че е отговорно не само да се раждат деца, но и да се възпитават. Възпитанието започва от дома. Детето интуитивно обича майка си, предано е към майка си, вярва на родителя си и това задължава родителите. Как така децата обичат родителите, а родителите не обичат децата си?...

...Факт е обаче, че го има...
Бог е вложил любовта на децата към родителите и обратното – на родителите към децата. И ако родителите се отдалечават от тази любов, тогава те престават да бъдат родители. Родителите са родители, защото обичат – без обич не са родители.

Следователно, на такива хора, които не да родители, трябва да бъдат отнемани децата?
Е, това е въпрос от компетенцията на държавата.

21-ви Ноември е Ден на православното християнско семейство. Какво да кажем на онези, които искат да живеят в съжителство, без да подписват и сключват църковен брак? Какво е това съжителство?
Греховно, гибелно, адско.

Защо?
Защото всичко, което е без благословение, е противно на Бога. Ако хората бяха живели така преди сто, двеста, петстотин години, днес България нямаше да я има.

Но какво дава благословението на семейството?
Дава всичко чрез седемте тайнства. Има тайнства, който са задължителни: Кръщение, Миропомазание, Покаяние, Причащение. Тайнството Брак не е задължително, така, както, ако някой е здрав, няма нужда да се прави Маслосвет (Елеосвещение). Но човек трябва да се отвори за Бога. Едно сърце не се ли отвори за благодатта, остава студено и далеч от Божията любов. Такива хора трябва да знаят, че вършат грях. Те няма да имат спокойна съвест, няма да оставят никакво поколение, дават грешен лош пример във всяко направление.

Само преди месец в София се проведе форум на гей организации с искането да бъде узаконено станалото модно искане за еднополово съжителство. Все по-често явно или тайно се прави се реклама на хора със содомски наклонности. Могат ли такива хора да създават семейства?
Което Църквата осъжда – и аз осъждам, което благославя – и аз благославям. Отговорът на Църквата по този въпрос е известен много добре – знае се, че не е позволено и аз не желая повече да коментирам тази тема.

Ваше Високопреосвещенство, още през 80-те години на ХХ век започнахте активна писателска дейност. Трудно ли е да се просвещават хората, жадни ли са те за това просвещение?
Просвещението е: “Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:19). Аз не мога да се наредя до имената на просветителите. Това е една малка част от дълга. Разбира се, и св. Иоан Златоуст, и св. Симеон Нови Богослов ясно и открито говорят, че ползата, когато правим добро на ближния, е добро и за собствената ни душа. Както и обратно.
Да, трудно е, защото първо ти самият трябва да се стремиш към изправност, да дадеш пример, за да те следват. Не може да пишеш, да съветваш, когато твоят живот не е съобразен с това, което говориш, затова по-важен е животът. Има св. отци, които не са писали, но техният подвиг и чудеса просвещават. Така че ние сме малки сенчици от онова голямо християнско творчество. Св. Василий Велики е правил манастири, старопиталища, сиропиталища, помагал е на бедните и ги успокоявал. Просветата е много важна за нашето време. Днес има хора, които – с болка го казвам – не знаят да се прекръстят, не знаят как да стоят в храма: ръцете им в джобовете или отзад, стоят вътре с шапки. Не знаят, че това е свято място. Това е дом Божий, както неизгарящата къпина. Но онзи, който искрено търси Господа, Бог никога няма да остави да отпадне от лествицата на спасението.

Дядо владика, скоро под Ваша богословска редакция ще излезе книгата на монах Митрофан “Задгробният живот”. Кое наложи нейното превеждане и издаване?
Книгата е много интересна. Човек днес трудно оцелява материално, заради което боледува, страда, измъчва се. С тази книга искаме да напомним, че всичко това е временно и както щастието е временно, така и страданието е временно. Искаме да кажем, че който се надява на Господа, няма да се посрами никога. Затова книгата е писана с много любов от монах Митрофан. Той е изучвал не само Православната богословска литература, но и историята на религиите. В своя труд монахът е обърнал внимание на най-същественото, защото понятието за добро и зло винаги е съществувало. Смятам, че тази книга ще се приеме с много голям интерес, за да каже на днешните българи, че вечността е на небето. И на тази блажена вечност никога не може да се наситиш. “Доброту неизреченную”! А които не могат да гледат лицето Божие, ще се измъчват, че са далеч от Божията доброта. Животът започва на земята, но не свършва на земята. А във вечността! Вечност, вечност... Всички ние – от най-малкия до най-големия – трябва да благоговеем пред тази дума. Какво значи вечност? Да няма край. Човешкият разум не може в пълнота да го възприеме, но със сърцето го усеща и чрез вярата го приема. Вечността трябва да бъде винаги пред нашите очи. Тогава и трудностите ще изживяваме по-леко, и надеждата ще е по-светла и наградата – по-голяма.

И накрая, дядо, какво е Вашето пожелание към читателите на РЕЛИГИЯ БГ?
Пожелавам да бъдем по-близки до Христа, по-близки до Бога. Тогава нашият живот ще бъде много по-щастлив. И светиите са боледували и страдали, но са се радвали в страданията си и са казвали: щом Бог е допуснал това страдание, значи то е за наше изправление. Така че всеки, който иска да бъде истински християнин (и християнка) трябва да не отслабва в надеждата си, никога да не роптае, а да следва пътя към Голгота, защото след това следва възкресението.

19 ноември 2006 | 15:05		[назад]  [отпечатай]  [изпрати]